ПЛАЧЪТ НА ХОДАТАИТЕ

Господи, Ти си, Който позлати крилата на българския народ и го направи да се издигне със силата на орел между другите народи. Ти даде писмо на Кирил и Методий, за да могат българите да четат Словото Ти на техния език. Ти ги направи да бъдат светлина на другите славяни. А сега, ний сме в лоното на тъмнината, а те продължават да светят и благоденстват...

Ти, Господи, изправи Симеон, Твоят слуга, пред Цариградските порти и му даде врата на враговете му.

Но кой ослаби царя след него? Кой потуши пламъка на първата любов на Твоя български народ и ги подмами да отидат по пътя на суеверие, а не на чистата Христова вяра? Да се покланят по плътски, пред картинни изображения, а не в дух и истина на Живия Бог?

Да, Господи, Ти си ни направил по Твое подобие и по Твой образ. Дал си ни дух, да размишляваме и да разделяме това, което е истинно, от това, което е лъжливо. Ти си ни казал да изпитваме духовете... Тогава как, Господи, се поддадохме на сатанински измами? Как можахме да оставим Него, извора на живите води и да си изсечем разпукнати щерни, които не могат да държат вода? Защо се обърнахме да плащаме скъпо за светските сладкиши, които не са хляб, а пренебрегнахме Божието предложение да дойдем при Него и да получим свободно и щедро да се наслаждаваме до насита на истинския хляб на живота, нашия Господ Исус Христос? Кой, Господи, освен заклетият ни враг, оня, който сее плевелите на заблуждение между семето на истината; тръните на светското, посред небесните зърна; бурените на суеверие, сред издънките на засятата от Словото прясна вяра?

Не срещу плътта и кръвта на затруднените, заблудените, замиращите е нашата борба - но срещу злите началства на духовните сили на мрака, срещу дявола и неговите паднали ангели. Но ний забравихме как да се борим. Оставихме на страна меча на Духа, който е Божието Слово и щита на вярата - Самия Господ Исус Христос. Обърнахме се към басните на изкусителя. С това причинихме Твоето праведно негодувание,Твоето справедливо наказание падна над нас.

Господи, защо позволи тия, които трябваше да пасат Твоето стадо, духовните служители, да се овълчат? Невежи от Словото, алчни и груби, те само гледаха за собствените си кореми. Без сами да знаят истината, тия преследваха ония, които едва се добираха до нея. Чистота на учения, нравственост и простота на богослужение, те набелязваха като ерес. Сами те безделници, гонеха всички, които се стараеха да вършат Божието дело, както и техният Господ, когато беше на земята.

Затова плачем, Господи, ний, на които си дал бремето на молитвеното застъпничество. Очите ни са се превърнали в извори на сълзи, грижи и скръб. Защо, Боже наш? Как да разберем разрухата на Преславска България, жестокото потушение на Охридското царство? С каква мяра да измерим дълбочината на сърдечното опустошение на Самуила, при гледката на неговите ослепени войни - очи, избодени от християнския брат, Българоубиеца Василий?

Много са въздишките ни, Боже Праведний, дълбоко е чезненето на сърцето ни и за трагичната участ на последните царе - за Шишмана и за болярите му, чиито глави стърчаха като хоругви на остриетата на отоманските ятагани.

Деца и старци лежат мъртви по напоената с кръв земя; девици и младежи са паднали под ножа на неверниците. Докога, Господи?...

„Докато направя Словото Ми да бъде почитано от всички, които призовават Моето име в Дух и в Истина. Тогава ще ви изведа от вашите собствени заблуждения, за да сте готови в деня на Моето завръщане. Моето име е АМИН."

От книгата на Илия Блъсков „Невидимата борба за България”