СТИХОВЕ от НИНА МИНДОВА

Като кораб с въжета корави

е животът в открито море.

Като Ноев ковчег е изправен,

същността на брега да съзре.

Но не спира стихийният ад

и, затворен сред морската шир,

този кораб, на злато богат,

е отхвърлян жестоко безспир.

Упорито отново потегля,

по вълните изписва следи

и звънти като сребърна кегла,

от небето му светят звезди.



Из стихосбирката „ Сияйна любов” от Нина Миндова

* * *

Вечна светлина

Когато си отиват дните,

пух от лебед се стопява,

въздишките отлитат,

и белите чадъри се

затварят,

снегът помръква,

и сърцето на

деня изтича,

спиците на

колелата изпращяват,

вазите са лъскави парчета,

глухарчетата

кихат за раздяла,

и празни са

зелените им дръжки,

и светлината

само си остава цяла.



Из стихосбирката „ Сътворение” от Нина Миндова